ЗАЩО ДА КЛАНЯМ НАМАЗ, АКО СЪМ ДОБЪР ЧОВЕК?

Трябва ли да кланям намаз, ако съм добър? Кой определя кое е добро? Има 2 вида добро на този свят, моля ви запомнете това...

1.Етично (морално) добро:

• Добър съм към съседите си


• Честен съм в работата си


• Учтив съм с хората


• Не лъжа


• Не крада

Това са морални истини.

2. Религиозно добро:

• Ходя на хадж
  
• Давам милостинята Зекят


• Кланям 5 пъти на ден


• Говея в месец Рамадан

Това не са етични (морални) истини, а религиозни добрини. Но това, което се случва много често, както с мюсюлмани, така и немюсюлмани, но по-специално с мюсюлманите, е че разделяме тези две неща. Затова при мюсюлмните ще видите хора, които са морално добри – добри за семейството си, грижат се за децата си, отговорно са за дома си, добри са със съседите си, честни са в работата си – Добри Хора, но Без Религия! '' Не се нуждая от религия, за да съм добър!'' - така казват. И от друга страна виждате хора, които се кланят, ходят на хадж, дават зекят, имат дълга брада, облечени религиозно, НО ужасни към семейството си, мамят в бизнеса си – твърде НЕМОРАЛНИ и НЕЕТИЧНИ! И това, което правим е, че сме разделили 2-те измерения на ДОБРОТО. МОРАЛНО ДОБРО и РЕЛИГИОЗНО ДОБРО. Но това, което Аллах прави в Корана е, че ги СВЪРЗВА ЗАЕДНО в един айет, наречен Айетул Бирр – Айета за Доброто. Какво значи да си добър?

Ако изучаванете този айет, ще видите, че е комбинация от 2 неща:

1. Комбинация от етични принципи:

• Изпълняване на обещанията


• Търпеливост


• Постоянство

2. И религиозни добрини:

• Изпълняване на намаз


• Даване на зекят

Тоест доброто е комбинация от тези две неща заедно! Ако ти си мислиш, че си в позиция да определяш какво е ДОБРО, най-вероятно ще се придържаш само към моралните принципи и ще подминеш религиозните – ритуалите, които Аллах ни е научил. Но това, което Аллах иска от нас е да имаме 2-те в едно и също време: Само тогава един човек е наистина ДОБЪР. В противен случай не си истински добър... Т.е, сам си определил какво е добро и си отрекъл дефиницията на Аллах! Обръщаме се към Аллах за напътствие, защото не може сами за себе си да определяме нещата, а искаме Той да ги определи за нас!

Айетул Бирр – сура Бакара:177

''В името на Аллах - Всемилостивия, Милосърдния!
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Пусанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите.